Исторически данни за царевицата

Царевицата произхожда от Централна Америка. Смята се, че е била отглеждана още 7000 години пр. н. е. За маите, ацтеките и инките тя е била не само основна храна, но и част от тяхната култура. Според ацтекската легенда Богът-слънце изпраща златна градушка (царевица), за да нахрани хората. От Новия свят тя пристига в Европа с Колумб заедно с останалите новости. В началото са я наричали “индийско жито”.

През XVI век започват да я отглеждат французите и италианците. Благодарение на испанците и португалците царевицата прониква в Африка.Отначало тя не е била особено популярна, цени се само брашното, което се е произвеждало от нея. Едва през XIX век започва да се отглежда масово.Понастоящем царевицата намира широко приложение в кухнята. От царевично брашно се пекат хляб и сладкиши, а също се приготвя италианската полента. То е основна съставка на мексиканската тортиля, от която пък се приготвят ястията тако и енчилада. Добавя се към салати или се сервира топла като гарнитура към месни ястия. Консумираме я също под формата на пуканки и корнфлейкс. Използва се за производството на бърбън.

Царевицата има пълна доза високи хранителни вещества, които са полезни за човешкото тяло по много начини.Съдържа значителни количества въглехидрати, баластни вещества, белтъчини, много витамини от групата B, витамин E, калий, фосфор, магнезий, желязо, цинк. Магнезият, който присъства в големи количества в царевицата, идеално възстановява недостига на този елемент, съпровождащ много от болестите, свързани със стареенето на организма. 150 г царевица покриват около 25% от нуждите на възрастен човек от витамин B1. Тя съдържа също така важен антиоксидант – витамин E, който защитава от атеросклероза. Включването на царевицата в ежедневното меню намалява риска от болести на сърцето и рак. Съдържащите се в царевицата въглехидрати доставят енергия, без да причиняват отлагане на мазнини.

Любопитни факти за царевицата

Сладката царевица не съдържа глутен, което е страхотна новина за всички на безглутенова диета, както и за тези болни от цьолиакия.

Сладката царевица също така е чудесен източник на диетични фибри; 100 грама царевица предтставляват 5% от нужната дневна доза фибри. Освен това, сладката царевица е пълна с витамини и антиоксиданти. Всичко това, в комбинация с бавно разграждащите се въглехидрати подсигурява добър контрол над кръвната захар, което контролира и апетита!

Да ви предпази от рак на дробовете или на устната кухина е друго нещо, което сладката царевица може да направи за вас ако честичко я включвате в менюто си. Причината за това са флавоноидите, които са в изобилие в този вид царевица.

Сладката царевица е много богата и на ферулиева киселина. Множество проучвания са доказали, че тя предпазва от възпаления и забавя стареенето.

Витамините от групата В комплекс, които сладката царевица съдържа също са безценни! Важни са за поддържането на ензимите за метаболизма.

Видове царевица

Царевица тип ‘Дент’ (или зъбата царевица, от англ.) – Главната роля на този вид царевица е да служи за храна на животните. Тя също така се използва за производството на индустриални продукти и обработени храни.

Царевица тип ‘Флинт’ – днес главно се отглежда в южна и централна Америка. Още едно любопитно име, с което бива наричана е ‘индианска царевица’. Ще я разпознаете по нейната обвивка, която е много твърда (точно като кремък, каквото означава името ѝ, преведено от английски). Най-често се използва за същите цели като царевицата тип ‘дент’.

Сладка Царевица – Любимата ни сладка царевица! През лятото, сладката царевица основно си я хапваме от кочана и тя е така вкусна заради десетте процента натурална захар, която съдържа. През зимата сладката царевица също е много популярна, тъй като безпроблемно може да бъде замразявана или консервирана. Недостатък е, че около петдесет процента от захарите в царевицата се превръщат в скорбяла само ден след като бъде обрана. Затова или я хапвайте съвсем прясна, или се доверете на качествен производител, който гарантира консервирането на царевицата моментално след като е била обрана.

Брашнена царевица –подходяща за правене на царевично брашно, тъй като е по-мека от другите видове царевица. Много лесно се смила, богата е на скорбяла и най-често е бяла.

Пуканкова царевица – друга любимка, особено ако обичате да ходите на кино! Също като брашнената царевица, пуканковата царевица е наистина древна. Пуканковата царевица всъщност е под-вид на царевицата тип ‘флинт’, но е уникална с това, че в центъра си е мека и нишестена, а отвън е много твърда. При затопляне, влажната вътрешна част образува налягане и зърната ‘експлоадират’. Ето как се получават пуканките, които така обичаме да си похапваме! Другите видове царевица също биха могли да се пукат, но те нямат достатъчно скорбяла, за да се оформи беличката текстура на пуканките.

Варианти за приготвяне

Варена царевица: Безспорно класацията е оглавена от варената царевица, която целогодишно може да се консумира от консерва, а през лятото и в най-естествения си вид.

Печена царевица: Царевичните пуканки са традиционната храна, когато гледаме телевизия, отидем на кино или се разхождаме по улицата.

Варено-печена царевица: Съществува и вариант за варена и после запечена на грил царевица, което и придава по-пикантен вкус.

Варена в салати: Царевицата намира широко приложение в различните видове салати, като особено важна е да бъде в състава на всеизвестната мексиканска салата. Сварени царевични зърна се поставят още в салати с риба тон, салата с макарони, различни летни салати и др.

Супи и други ястия: Житното растение се използва и в комбинация с други зеленчуци, като наравно с тях се задушава и консумира. Царевицата е сред основните съставки и за чужди ястия като паелята и перуанската супа.

Качамак: Традиционният български качамак също се изготвя със съдействието на царевично брашно.

С брашно: Царевичното брашно е основен продукт за приготвянето на сладката царевична питка и царевичният плодов пай и др. сладкиши и тестени изделия.